Отглеждането на малко дете е от категорията на осигурените социални рискове (чл. 11, ал. 1, т. 1,6. "д" от КСО). Затова лицата, осигурени за всички социални рискове или осигурени за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Лицата, които не са осигурени към момента на раждането на детето за всички социални рискове или за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица имат право на месечни помощи за отглеждане на малко дете, ако отговарят на определени изисквания, посочени в Закона за семейните помощи за деца (чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗСПД). В случай, че лицето е осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но няма необходимия осигурителен стаж от 12 месеца съгласно чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване , то има право на месечна помощ за отглеждане на дете при условията и реда на Закона за семейните помощи за деца за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж (чл. 8, ал. 5 от ЗСПД ). В тези случаи месечните помощи се предоставят под формата на пари и/или под формата на социални инвестиции. Условията и реда за отпускане на обезщетение за отглеждане на малко дете са регламентирани в чл. 53 и 54 от КСО и в чл. 8 от ЗСПД. I. Право на обезщетение за отглеждане на малко дете имат следните категории лица, които към момента на раждането са: 1.          Работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО; лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се
осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма; Забележка: Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест (чл. 4, ал. 2 от КСО). 2.          Държавните служители, страна по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител; 3.          Членовете   на   кооперации,   упражняващи   трудова   дейност   и   получаващи възнаграждение    в    кооперацията;    членовете    на   кооперации,    работещи    без    трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица; 4.          Лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор; 5. Съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет; 6. Военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", както и служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи,
изпълняващи някои от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи; 7. Лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор; 8. Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите; 9.          Лицата,   упражняващи трудова дейност и получаващи доходи   на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията. 10.          специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето. Право на обезщетение за отглеждане на малко дете имат и следните категории лица при условие, че към момента на раждането на детето са внасяли осигуровки за всички социални рискове с изключение на трудова злополука, професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО): 1. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност съгласно Закона за занаятите; 2. Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; 3. Регистрираните земеделските производители съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители; 4.          Регистрираните   и   тютюнопроизводители   съгласно   Закона   за   тютюна   и тютюневите изделия. Всяко от горепосочените категории лица има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 12 месеца, като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, или за всички осигурени социални рискове без безработица (чл. 52а от КСО). Ако лицето няма осигурителен стаж 12 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, или за всички осигурени социални рискове без безработица, тогава то има право на месечна помощ за отглеждане на дете при условията и реда на Закона за семейните помощи за деца за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж (чл. 8, ал. 5 от ЗСПД). Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете. Когато лицето придобие необходимия осигурителен стаж от 12 месеца и има право на обезщетение по чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване преди изтичането на съответния календарен месец, месечната помощ по ЗСПД за този месец се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на месеца до датата на придобиване на необходимия осигурителен стаж (чл. 8, ал. 6 от ЗСПД). Правото на обезщетение за отглеждане на малко дете възниква след изтичането на срока за обезщетението за бременност и раждане и се упражнява през времето на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете. Правото на паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1, 2 и 3 от КСО не възниква при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Подлежат на връщане от получилите ги паричните обезщетения, получени в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО, когато детето е било настанено в детско заведение, включително и в детска ясла. При условията на § 21, ал. 2 от ЗИДКСО (обн., ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г., в сила от 5.08.2011 г.) не се дължат лихви върху тези обезщетения. Също така, за погасените задължения до 5.08.2011 г. Националният осигурителен институт възстановява платените лихви на осигурените или самоосигуряващите се лица чрез подаване на писмено заявление по образец във всяко ТП на НОИ. В общия случай правото на обезщетение се ползва от майката или осиновителката на детето. В отделни случаи обезщетението може да се получава и от други лица при определени условия: а)          бащата на детето, ако той е осигурен за всички осигурени социални рискове, както и когато не е осигурен за трудова злополука, професионална болест и безработица, т. е. принадлежи   към   категорията   на   горепосочените   лица.   Той   трябва   да   има   разрешен допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете (чл. 164, ал. 3 от КТ). Отпускът се
разрешава със съгласие на майката (осиновителката). Съгласие не е необходимо, когато лицето е придобило това право на собствено основание, т. е. е самотен баща - осиновител; б)          родителите на майката и бащата при условие, че има съгласие на майката и лицата са осигурени за всички осигурени социални рискове, както и когато не са осигурени за трудова злополука, професионална болест и безработица; в)          ако майката (осиновителката) почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, лишена е от родителски права или упражняването на родителски права е предоставено на бащата (осиновителя), обезщетението се получава от него, а ако той е починал - от настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на
детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство. Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете и условията по буква "а" - "в". II. Право на месечни помощи за отглеждане на малко дете за период от една година имат (чл. 3 от ЗСПД): 1. Семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 2. Семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които се отглеждат в страната; 3. Семействата на роднини, близки или приемни семейства, които са приели и се грижат за деца при реда и условията на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 4. Семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, при условие, че получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Месечните помощи за отглеждане на малко дете се изплащат на тези от горепосочените семейства, чийто средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет за съответната година и при условие, че: а) майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. Когато майката (осиновителката) е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но няма необходимия осигурителен стаж от 12 месеца съгласно чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване , тя има право на месечна помощ за отглеждане на дете при условията и по реда на ЗСПД за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж (чл. 8, ал. 5 от ЗСПД ). Същото се отнася и когато месечна помощ се изплаща на самотен баща - осиновител (чл. 8, ал. 2 от ЗСПД). При смърт на майката или в случаите, когато тя е лишена от родителски права, или при развод, когато упражняването на родителските права е предоставено на бащата или друго лице, месечната помощ за отглеждане на дете до една година се изплаща на лицето, упражняващо родителските права, при условие, че отговаря на другите условия; б)          детето   не   е   настанено   за   отглеждане   на   пълна   държавна   издръжка   в специализирана институция за деца. Специализирани институции за отглеждане на деца са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния или общински бюджет, без да се заплаща такса; в)          детето живее постоянно в страната; г)          подадена е молба-декларация по образец до дирекция "Социално подпомагане" с приложени необходимите документи към нея. Средномесечният доход на член от семейството се определя като средният доход на семейството за изминалия 12-месечен период се раздели на броя на членовете на семейството. При определяне на средния доход се вземат предвид всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на месечните добавки за деца с трайни увреждания, изплащани по реда на чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания, добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите, получени по ЗСПД. Присъдените издръжки не са облагаем доход и не следва да се декларират. Не са облагаеми и не се декларират доходите, получени на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 - 27 от ЗДДФЛ. Не се смята за доход по смисъла на ЗДДФЛ полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество, реституирано по реда на нормативен акт или получените акции и дялове за направени непарични вноски в търговско дружество. Доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. За членове на семейството се считат съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, независимо от това дали са родени по време на брака, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак. Децата, които са настанени за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца, не се считат за отглеждани в семейството и не се вземат предвид при определяне на средномесечния доход на член от семейството. При определяне на средномесечния доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете му към датата, на която е подадена молба-декларацията. При разведени родители, доходите на родителя, на когото не са предоставени упражняването на родителските права, не се вземат предвид. Ако по време на брака един от родителите е осъден да плаща издръжка за децата, неговият доход не се взема предвид при определяне дохода на член от семейството. Определянето на доходите, облагаеми по ЗДДФЛ, на членовете на семейството, работещи по трудови и приравнените към тях правоотношения, се извършва по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ, преди намаляването им с осигурителни вноски за сметка на лицето за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване. Ако за някой от месеците през 12-месечния период трудовото възнаграждение е начислено, но не е изплатено, за този месец в молба-декларацията не се декларира доход. Не се декларират и доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, защото те не са облагаеми по ЗДДФЛ. Доходите на членовете на семейството, извършващи дейност като еднолични търговци се определят по реда на глава пета, раздел втори от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и за конкретни доходи по реда на ЗКПО. Доходите на членовете на семейството, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ППЗСПД брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва: 1. с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители   и земеделски производители, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност; 2. с 40 на сто за: а)          доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство; б)          авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители; в)          доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси; 3. с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Средномесечният доход се определя в § 10, ал. 1 от Закона за държавния бюджет и за 2012 г. е 350 лева за член на семейството. Тук е мястото да споменем и за някои особени случаи при отпускане на тези помощи: 1.          Месечната помощ за отглеждане на малко дете, настанено за отглеждане в семейство на роднини, близки или приемни семейства, които са приели и се грижат за деца при реда и условията на чл. 26 от Закона за закрила на детето, се предоставя независимо от дохода на семейството. 2. Помощта се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции, при условие, че никой от членовете на семейството, при което е настанено детето, не получава обезщетение по реда на чл. 53, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. 3. Независимо от дохода на семейството, но при наличие на другите условия се предоставят месечни помощи на дете с трайно увреждане, установени по надлежния ред от компетентните медицински органи. "Дете с трайно увреждане" е дете до 16 години с 50 и над 50 на сто трайно ограничена възможност за социална адаптация или дете на възраст от 16 до 18 години с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. 4. Независимо от дохода на семейството и при положение, че децата/детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца се предоставя еднократна парична помощ за отглеждане на дете/деца до навършване на 1 година, когато: децата са близнаци, налице са условията на § 15 от ЗИДЗСПД или майката (осиновителката) е студентка, учаща в редовна форма на обучение. Помощта е в размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се отпуска въз основа на подадена молба-декларация по образец. III. Как се процедира, ако се постанови отказ за отпускане на месечни помощи? Заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане", с която се отказва отпускане на месечни помощи, предоставени под формата на пари и/или социални инвестиции за деца трябва да бъде мотивирана и се съобщава писмено на лицето, подало молба-декларацията, в 7-дневен срок от издаването й. Тази заповед може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По същия ред може да бъде обжалван и мълчаливият отказ, т. е. когато директорът на Дирекция "Социално подпомагане" не се произнесе по подадената молба-декларация в срок. IV. Размер на обезщетението и месечната помощ. Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете се определя ежегодно в Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване и за 2012 г. е размер на 240 лева за месец. Майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по реда на чл. 52а от КСО, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от полагаемото се обезщетение по чл. 53 от КСО, ако е налице една от следните хипотези: 1. Лицето не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване; 2. Самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 от КСО започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), парично обезщетение в размер 50 на сто от полагаемото се обезщетение по чл. 53 от КСО се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство. Обезщетението в размер 50 на сто от полагаемото се обезщетение по чл. 53 от КСО в тези три случая - по чл. 53, ал. 1, т. 1 и т. 2 и по ал. 2 от КСО, не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете до една година се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и не може да бъде по-малък от предходната година. Този размер за 2012 г. е 100 лева. Помощта се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции на правоимащото лице. "Социални инвестиции" е непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет, предоставяна като стоки и/или услуги. Семейните помощи могат да се предоставят изцяло или частично под формата на социални инвестиции с цел осигуряване на равни възможности за децата при тяхното отглеждане, възпитание, обучение, образование, опазване на здравето, развитие и социализация в случаите, когато: а)          родителите не полагат грижи към децата си; б)          семейната помощ не се използва по предназначение. V. Срок за изплащане на обезщетението и месечната помощ: В общия случай при обезщетението за отглеждане на малко дете се изплаща през време на ползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, т. е. от първия ден след изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане до навършване на 2-годишна възраст на детето, ако то е първо, второ или трето и 6 месеца - за всяко следващо. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1, 2 и 3 от КСО не се изплаща или изплащането му се прекратява преждевременно при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Месечната помощ за отглеждане на малко дете се изплаща от началото на месеца, през който е подадена молба-декларацията с необходимите документи и са налице условията за получаване на помощ. Помощта се изплаща в продължение на 12 месеца. След изтичане на 12 месеца от отпускането на месечната помощ се подава нова молба-декларация. Предоставянето на помощта се прекратява преждевременно, ако се променят обстоятелствата, при които тя е отпусната. Лицата, подали молба-декларация са длъжни при промяна на обстоятелствата да уведомят Дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от промяната. Месечната помощ на осигурените лица се прекратява от датата на придобиване право на обезщетение (12 месеца осигурителен стаж) по чл. 48а и 52а от КСО. При деца с трайни увреждания, установени от компетентни медицински органи, месечната помощ се предоставя до навършване на 2-годишна възраст на детето. Тези помощи се отпускат от началото на месеца, следващ месеца, през който е издадено експертното решение на ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК, ако молба-декларацията е подадена в тримесечен срок от датата на решението. Когато молба-декларацията е подадена след този срок, месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадена. Месечните помощи за отглеждане на малки деца могат да бъдат искани най-късно до 3 месеца, считано от края на месеца, за който се отнасят.

Дали в България се спазват тези закони на РУСО?НОИ?НАП?РУСП? Ето една интересна случка . Отидох при социалните работнички през 2009. Детето ми беше на 1г. За да му взема служебна бележка за карта за Градски транспорт Пловдив и една млада служителка която едва ли знаеше кьде се намира ми издаде бележката на която вместо името на детенцето ми беше написала името на баща му и ЕГНто, а на мястото на бащата името и ЕГНто на детето ;На всичкото това ме накара да отида да я преснимам,ако ми трябва за нещо друго.Когато се върнах да я попитам Как е възможно да съм родила дете по голямо от мен ?Тя направо се ошашави и ми се извини че ставали грешки та питам ви АЗ
Защо тези женички не си ОТВАРЯТ ОЧИЧКИТЕ нали затова им плаща ДЪРЖАВАТА !


Възмутена Ваня Борисова